д-р Валентин
Петров

Среща се по-често във високоиндустриализираните райони на света, като обхваща над 20% от населението. Около 1/5 от хипертониците не знаят, че имат високо кръвно налягане, а два пъти повече от тях са нелекувани или недостатъчно лекувани.

В медицинската практика артериалната хипертония се дели основно на два вида – първична и вторична хипертония. Първичната хипертония (Есенциална хипертония, Идиопатична хипертония) се нарича така, защото при нея причината за повишаване на артериалното налягане е неизвестна. Тя обхваща над 90% от хипертониците. Приема се, че тя е многофакторно полигенно обусловено заболяване, като в над 60% от случаите е генетично обусловена. Телесната конституция (пикнотици), диетата (повишена консумация на готварска сол, кафе, алкохол и др.), затлъстяването, стресът, тютюнопушенето и ендокринните фактори (жени в климактериум) играят благоприятстваща роля за възникване на заболяването.

Дълго време може да липсват оплаквания, поради бавното покачване на артериалното налягане и адаптацията на организма към него. Характерно е появяващото се сутрин главоболие, особено в тилната област. Други чести симптоми са: Световъртеж, Шум в ушите, Нервност, Болки в прекордиалната област, Сърцебиене, Епистаксис, Диспнея при натоварване.

След адекватно диагностициране на заболяването артериална хипертония и определяне, дали се касае за първична или вторична, се преминава към лечение. Ако става въпрос за вторична хипертония се лекува причината, довела до покачване на кръвното налягане. Ако хипертонията е есенциална – се въвеждат първо общите мероприятия за снижаване на стойностите на налягането и след това се прибягва до моно- или комбинирана терапия. Особено важно е да се спазват стриктно предписанията от лекуващия лекар, както и да се съобщава веднага за наличие на странични действия на избрания медикамент или за неефективност на лечението.